простèнвам, -аш, несв.; простèна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Издавам кратко стенание или стена от време на време. Водаа, водица! — простена болният като из гроб. Елин Пелин. Смътно през съзнанието ѝ се мерна майка ѝ, селото и другарките... „Божичко, божичко!...“ — простена тя. сви плахо колена и захълца. Г. Райчев.
|