простèно. Нареч. от простен. Отново в механата, / простено — непростено, пак започна / там да осъмва, там и да замръква. П. П. Славейков. □ Простено е — не се наказва, не се забранява. Простено е на велможите да си играят със злочестите робини. В. Друмев. Простено да ти е — нека не ти се смята като вина. Нищо, бай Кольо, нищо... Простено да ти е от мене. Йовков.
|