простѝрам, -аш, несв.; прострà, -èш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. простря̀л, -а, -о, мн. прострèли, прич. мин. страд. простря̀н, -а, -о, мн. прострèни, св., прех. 1. За дрехи, пране и др. — поставям, слагам или закачам нещо, като го разгъвам нашироко. Баба Първа бе свършила прането. Оставаше само да го изцеди и да го простре. Мих. Георгиев. Те са прострели на земята едно платнище и върху него Никола е разхвърлил всички вещи от раницата си и се готви отново да ги нарежда. Йовков. Снахата дотърча с разчорлена шамия и, докато изтупваше една рогозка, за да я простре на сайванта, пътната врата се хлопна леко и звънливият глас на Пейка се понесе из двора. Г. Караславов. 2. Прен. Събарям някого зашеметен или мъртъв. Няколко зли кучета се бяха събрали наоколо и държаха нападателно положение. Аз извадих револвера си и прострях на земята няколко от тях. З. Стоянов. 3. Опъвам, протягам напред. Единият нагази в блатото и още отдалеко простря ръце към двете застреляни патици. Елин Пелин. Тя тичаше към него и простираше ръце, като да го запази. Йовков. Той простря краката си и, като опъна набърчените чизми към коленете си, рече с дебел дрезгав глас. Елин Пелин. || Държа изопнат, опънат нашироко; протягам, разпервам. Грамадни дъбове простираха клоните си над пътя и закриваха небето. Ст. Загорчинов. Като съгледаха голямата звезда, която простираше светлата си опашка като ветрило по цялото небе, те паднаха на колене и почнаха да сс молят. Елин Пелин. Простира / нощта крилото си — и веч / едва се мяркат очертани / на тъмномодър небосклон замислените великани / на чутния Атон. Яворов. 4. Прен. За власт, сила и под. – разпространявам нашироко. Царица е била и свойта власт / над много е народи простирала. Величков. простирам се, простра се страд.
|