простѝрам се, -аш се, несв.; прострà се, -èш се, мин. св. -я̀х се, прич. мин. св. деят. простря̀л се, -а се, -о се, мн. прострèли се, св., непрех. 1. Заемам обширно пространство. Рила планина е в сърцето на Балканския полуостров. Тя се простира от Самоковското поле на север, до македонската река Бистрица на юг. Вазов. Наоколо се простират широки и равни хълмове, покрити с дълбок сняг. Йовков. Из храсталаците и тъмните кории, които се простират надалеч, тайнствено и с въздържано дихание дебне нощта. Елин Пелин. Около тях се простираше безмълвно и пусто снежно поле. Дим. Димов. 2. Прен. Обхващам, обемам, стигам. Грозна тримесечна задуха се простря навсякъде и се застоя да мори, да суши, да пали. Елин Пелин. Неговото влияние върху Люцкана се простираше и в тая област. Йовков. Доколкото ми се простират сведенията, той ще дойде. 3. Прен. При разказване — впускам се в подробности, разпростирам се. Нейсе, да не се простирам много надълго. Взех я и я прибрах в каруцата. Йовков. Ние бихме могли да кажем много неща за душевното състояние на нашия беден герой... Но по-добре е да не се простираме надълго и нашироко. Св. Минков. 4. Протягам се в една посока напред. Изведнъж една ръка се простря над главата на Кира и един силен гърлест глас извика. Йовков. 5. Лягам или падам с изпънато тяло. И той се простря под едно дърво и се замисли, с поглед вперен в небето. Вазов. Иван Велин спря и хвърли товара си. На земята се простря страшният и грамаден звяр. Йовков. Димо се прибра в стаята, ритна с крак голямата възглавница и се простря на гръб върху рогозината. К. Петканов. Краката ѝ се преплетоха и, както вървеше, тя полетя и се простря на земята. Ем. Коралов. Наместеният камък се залюля и бедният дядо Кольо се простря в локвата. Мих. Георгиев. □ Простирай се според чергата си (погов.) — живей и харчи скромно, според средствата, с които разполагаш.
|