|
прòсто1. I. Нареч. от прост. Аз го слушах веднъж да чете своите песни, просто, без декламация, без маниерност. П. П. Славейков. Сам вече е здрав и силен мъж, живее бедно, облечен най-просто. А. Страшимиров. Просто устроен организъм. II. Частица. 1. За подчертаване, наблягане — в истинския смисъл на думата, напълно, действително. Това нещастие просто ѝ отравяше съществуванието. Вазов. Милан прихна да се смее — неудържимо, истерично, с изкривено лице, просто ще се пукне от смях. Св. Минков. Ето венчалната ѝ рокля — просто я смачкаха и хвърлиха настрана като непотребна. Ст. Ц. Даскалов. 2. За ограничаване и уточняване — само, направо. Огнянов забележи противоречие, или просто лъжа, понеже дякон Левски беше умрял преди три години. Вазов. Като ученик връстниците му в семинарията го наричаха просто Станко, така го зовяха и селяните от родното му село. Г. Райчев. Сериозна е, скромна е — хваля ви я не затуй, че ми е дъщеря, но просто защото обичам да говоря истината. Св. Минков. □ Чисто и просто (просто на просто) (книж.) — направо, без уговорки.
прòсто2 неизм., ср. Диал. Само в съчет. просто да ти е (диал.) — да ти е простено, прощавам ти. Ела да се простим... Сполай ти. Нека ти е просто от мене и от бога. Йовков.
|