простовàт, -а, -о, прил. (рус.). Малко прост, простичък. Двамата земляци се слушаха и, щом единият кажеше нещо, другият веднага потвърждаваше. Рашко — наивен и простоват — им вярваше във всичко. Ив. Хаджимарчев.