простодỳшен, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който е добродушен, доверчив, наивен. Тоя кротък и простодушен човек можеше да има само едно настроение: някаква възторжена мечтателност, някакво тихо и самодоволно блаженство. Йовков. Кое сърце можеше да остане равнодушно и да се не трогне от тия думи, изказани от простодушните селяни? З. Стоянов. 2. Който изразява наивност, добродушие, доверчивост. Доктор Соколов беше млад човек на двадесет и осем години... с открито простодушно лице. Вазов. Краличът изслуша тия простодушия и искрени слова с просълзени очи. Вазов.
|