простолю̀дие, мн. няма, ср. Събир. Бедни и необразовани, безпросветни хора. Всеки обед и особено вечер кръчмата гъмжеше от посетители... — там идваха все хора от простолюдието: дребни чиновници, разсилни, работници. Г. Райчев. Тя помнеше, че стоя дълго, предълго в черквицата при гробищата; там влазяха и излазяха жени — стари жени от простолюдието, дрипави и жалки. Г. Райчев.
|