простòр м. 1. Обширно, свободно пространство. Когато вечерно време легна да спя у нас на чардака, очите ми се отправят към звездното небе... Каква далечина, какъв простор! Елин Пелин. През тия дни в полето стоеше най-дълбока и безмълвна тишина... Целият простор тлееше и гореше като една огромна пещ. Йовков. Светлеят чудно морските простори, / вълната тихичко с брега говори / и му разказва нощния си път. К. Христов. Спри, натегнал от умора, / разтвори широко гръд / и погледай как в простора / чучулигите трептят. Ас. Разцветников. 2. Широки възможности за развитие, за дейност. О, Българийо!... Имаш ти богати простори за труда: ти си арена, която кани за широка деятелност. Вазов. || Условия за свободно, бързо развитие; свобода, воля. Нина влезе в кабинета... Жажда за щастие и простор кипеше в цялото ѝ същество. Стаматов. И във душата ни смътно възставаше / властен копнеж за простор, / но непрозирна мъгла затъмяваше / скъдния наш кръгозор. Багряна. || Широта, свободно развитие. Давам простор на силите му. Простор на мисълта. Простор на фантазията. □ На простор — на широко, на свобода. Отдавна не бях напущал душния град и тази вечер исках да подишам на простор пресен боров въздух. Г. Райчев.
|