простотà, мн. няма, ж. 1. Качество на прост, добродушен човек; безизкуственост, естественост, добродушие, простодушие. Широкото му и румено, малко позагоряло лице бликаше от здрава младина. По него се четеше безгрижност, простота и добродушие. Влайков. Юнашка и буйна беше тази веселба. Всичко имаше в нея:... и лудориите на деца, и добродушната сърдечност и простота на незлобиви хора. Йовков. 2. Отсъствие на сложност; елементарност, естественост. Рафаело повече от всеки друг художник е успял да възпроизведе природата хубава без да посегне на нейната чудесна и хармонична простота. Величков. Обстановката беше приятна и в нея нямаше нищо просташко. Всичко беше много скъпо, красиво и поставено на място, с мярка и при възможната най-голяма художествена простота. Г. Караславов.
|