прострàнен, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който заема или се простира на голямо пространство; обширен. Далеч в кръгозора се белееха снежни върхове, а под тях зеленееха пространни пасбища. Вазов. Виждаше се вече голямата къща на попа, обградена с висок плет, с пространна градина. Йовков. 2. За писмено произведение — обширен, подробен. Освен пространното житие на св. Ивана, съществуват и няколко устни предания у народа за живота и подвизите негови. Вазов. А и дълго насетне... той получаваше пространни послания от патриарха. Н. Райнов.
|