прострàнство, -а, ср. 1. Филос. Само ед. Обща форма, в която съществува материята и има три измерения. Пространство и време. 2. Място, което се включва, простира между известни граници, където може да се вмести нещо. Хълмове, долини, върхове, стръмнини, нашарени от жълти ниви и зелени ливади, и букови гори, изпълниха цялото пространство пред мене. Вазов. И бързо летящите наши мисли ще съкратят пространството, което ще ни дели. Елин Пелин. Безвъздушно пространство. || Въздух, ефир, простор. Балканът открояваше своите светлосини очертания в необозримото пространство. Величков. Няколко минути той остана замислен, чужд на разговорите и с поглед, устремен в пространството. Вазов. Едва ехтенето от първия гръм изчезна в пространството, гръмна втора пушка, — разбудихме нощта. Ал. Константинов. 3. Земна повърхнина или част от нея, която се огражда от нещо; площ, плоскост. При самите поли на планината са насадени големи пространства с трендафил. Каравелов. Няколко крачки на дясно блещеше с бисерен блясък голямо пространство неподвижна вода. Елин Пелин. На срещния, на северния, стръмен склон, на едно пространство от близо един декар, е отсечена гъстата букова гора. Г. Караславов. След късо време вдясно виждаме широко разлетите води на Дунава. Големи пространства са залени с вода. Н. Фурнаджиев.
|