просумтя̀вам, -аш, несв.; просумтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. просумтя̀л, -а, -о, мн. просумтèли, св. 1. Непрех. Изведнъж почвам да сумтя или сумтя от време на време. Eдната (юница) беше сива, с белезникава муцуна, и току просумтя и облиза с езика си Симовата ръка. Кр. Григоров. 2. Прех. Казвам нещо със сумтене. Мъжът просумтя нещо сърдито и с висок глас. Елин Пелин.
|