просълзя̀вам се, -аш се, несв.; просълзя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, се., непрех. 1. Появяват се сълзи на очите ми. И бедният Викентий се просълзи от радост. Вазов. „Мечта ми беше, дума, да дойда в България...“ Знаеш, просълзих се, като го слушах. Г. Райчев. 2. За очи — напълвам се със сълзи. Задави се и поиска вода. Очите му се просълзиха. К. Петканов.
|