просъ̀ница, мн. няма, ж. Състояние на полубуден, на още сънен човек. Колко време съм дремал, не зная — но веднага се сепнах и скокнах в просъница, разбуден от големи викове. Вазов. Еньо, забил поглед в земята, слуша като в просъница. Елин Пелин.