прòся, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Моля за милостиня, обикн. като подлагам ръка. Една жена стои на дъжда и проси хляб за болните си деца. К. Петканов. Почти всяка неделя аз бивах в Шумен и там, под вид на просяк, просех милостиня. В. Друмев. Какво ще стане с нас, след като изядем и последните няколко остатъци от богатството на дядо хаджи Серафим? Ще тръгнем да просим ли? Дим. Талев. Кой проси, той носи. Погов. 2. Книж. Искам, моля за нещо. Ивайло избягва при кримския хан Ногая, за да проси помощ против враговете си. Вазов. Не сме ние дошли да просим правдини и царски милости да търсим. Ст. Загорчинов. О, не / не прося ази състрадание / за своя горък и разбит живот. К. Христов. Прося извинение. Прося милост.
|