прòсяк, мн. -ци, м. Човек, който проси милостиня, който се занимава с просия. Недъгави и сакати просяци намесваха дрипите си сред яркоцветните болярски премени и плачливите им гласове за подаяние потъваха в шума от песните, свирките, виковете. Вазов. Ако се съди по дрехите му, трябва да е или просяк, или сетен сиромах: връхната му дреха беше кръпка до кръпка. Йовков. От време на време само ще им подхвърли по някой лев, като на просяк. Влайков.
|