протèст м. (лат.). 1. Изразяване на решително възражение (устно или с действия), заявление на несъгласие с нещо, за нежелание на нещо. В тона на гласа му и в думите му нямаше ни възмущение, ни протест. Елин Пелин. Някои от нашите другари не закъсняха с обвинения и протести. Йовков. Той се възмути в душата си и не можа да се удържи да не изкаже своя протест. Влайков. В знак на протест. 2. Финанс. Юрид. Нотариално или по съдебен ред известяване на кредитор за отказ на длъжник по полица да я изплати на датата на падежа. Протест на полица.
|