протѝвен, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Срещуположен, насрещен, обратен. Птиците безпокойно летяха в противни посока. Вазов. Пожарът не можеше да се пренесе върху сградите, защото вятърът идеше отгоре, откъм чифлика, и отвяваше искрите надолу към противната страна. Йовков. 2. Който противоречи на нещо; обратен, противоположен. У нея неусетно се зароди един противен на досегашното ѝ очакване ламтеж. Влайков. Много и разнообразни и противни едни на други мисли и впечатления беше възбудила у него тази среща с някогашния му другар. Влайков. 3. Който е в разрез с нещо, който не съответства на нещо; несъгласен, несъобразен. За да не скърши волята на болния си баща, той често вършеше работи, противни на своите разбирания. Г. Караславов. Имаше нещо тъпо, жестоко, противно на човешкия разум в този свят на господари и роби. Дим. Димов. Това е противно и на природата ми, и на разбиранията ми. Дим. Ангелов. 4. Който има противоположни интереси; враждебен, противников, вражески. Найден разбра, че революцията е приета с възторг οт народа, макар и извършена от противната партия. Вазов. В тоя момент циркът се беше преобърнал на ад. Двата противни лагера... изпущаха дивашко викове към борците. Вазов. 5. Неприятен, отвратителен. Тоя човек досега ми беше противен, но сега ми стана ненавистен. Вазов. Смехът му беше груб, противен. Г. Райчев. Миналото му се виждаше непоносимо, противно и срамно, в бъдещето не търсеше утеха. Йовков. 6. Като същ. ср. противното — не това, а другото; обратното. Някои все мислеха, че е шега. Но се убедиха най-после в противното. Вазов. Виж, бае Койчо, той бе други... — студен, мълчалив, малко смръщен, с остър поглед и все някак упорит — тъкмо противното на стрина Герговица. Влайков. □ В противен случай — иначе, ако не.
|