протѝвников, -а, -о. Прил. от противник; неприятелски, вражески. Той гледаше към отсрещния бряг и се мъчеше да разпознае между сивите храсти и сухите клони на дърветата противниковото наблюдателно гнездо. Ив. Мартинов. Противникови самолети.