протѝвно нареч. 1. В несъгласие, в противовес, в контраст; обратно. Йоан Кантакузин вдигна бавно очите си... Противно на неговото уморено и застаряло лице, те блещяха с младенчески огън. Ст. Загорчинов. Не е ли противно туй на писанието?... Той сам те е научил тогаз как да постъпиш. Какво противно и забранено може да има тук? Йовков. Противно на очакванията на Евгени, процесът започна някак мудно. Дим. Ангелов. 2. Неприятно, гадно, отвратително. Не мога, господин управителю, противно ми е на стомаха, не мога да я накуся даже! Елин Пелин. Да измисли за тая къса минута нова лъжа му се стори в тоя миг и невъзможно, и противно. Вежинов.
|