противополòжен, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който е насреща, на обратната страна или посока; насрещен, срещуположен. Божура и майка ѝ се връщаха от гората. Откъм противоположния край на селото... се показаха двама конника. Йовков. Еньо се обръщаше и с цяла опъната ръка сочеше кичестата купчина дървета, която се виждаше далече на противоположната страна. Елин Пелин. В същия миг от противоположната посока пристига друг влак. К. Константинов. Противоположни ъгли. 2. Който напълно се различава от друг; обратен, противен. И полага усилия да уясни своите заплетени мисли... и да турне в ред противоположните чувства, които обхващат неговата възбудена душа. Влайков. Противоположни мнения. Противоположни тенденции.
|