противополòжност, -ттà, мн. -и, ж. 1. Качество на противоположен, коренно различие. Изящното с дебелашкото, благочестивото с нечестивото, благородното с комическото: всичките противоположности и контрасти стояха тука едни до други. Вазов. Ето в общи черти как прекарахме един ден в града на най-крайните противоположности: в града на хладния егоизъм и модния алтруизъм. Ал. Константинов. 2. Лице, предмет или явление с напълно различни, противоположни качества на друго. Той беше висок момък — здрав, едър и силен... Тошо пък беше пълна противоположност на съдружника си. Среден ръст, почти нисък. Г. Райчев. По душевни свойства и характер те бяха две противоположности. Вазов. Борба между противоположностите. □ В противоположност на — противно на, в противовес на.
|