противопостàвям, -яш, несв.; противопостàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя нещо срещу, против друго, за да противодействам, да спра или огранича действието му. На дързостта ще противопоставя безочливост. Вазов. Ния почувства всичката сила, с която старата жена се противеше на нейното желание... Ния трябваше да ѝ противопостави също такава голяма сила. Дим. Талев. 2. Съпоставям, за да изтъкна разлика. Противопоставят Вазов на Славейков. противопоставям се, противопоставя се страд.
|