противоречà, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., непрех. 1. Изказвам противно мнение, възразявам някому. Той беше връстник и приятел на Иван Велин... и обичаше да му противоречи и да го дразни. Йовков. Вкъщи се държеше студено като чужденец. Не ѝ противоречеше в нищо, но цедеше приказките си, мълчеше. А. Гуляшки. 2. Не съответствам на нещо, не се съгласувам с нещо. Това не противоречи на закона.
|