противоречà си, -ѝш си, мин. св. -ѝх си, несв., непрех. 1. Не съм последователен в изказванията си, в постъпките си. Бъркаше се, противоречеше си и от всичко, което говореше, много малко се разбираше. Йовков. 2 Само мн. За съждения, факти, явления и под. — намираме се в несъответствие, взаимно се изключваме, отричаме се един друг. Но тия интереси и тия задачи не си противоречат, а се допълват. Слуховете са разнообразни и си противоречат.
|