противоречѝв, -а, -о, прил. 1. Само мн. Който не съвпада с друг, който е противоположен на друг. Има противоречиви интереси, които не се търпят и се изключват. Йовков. Безброй противоречиви и объркани мисли се въртяха трескаво в главата му. Вежинов. Противоречиви чувства. Противоречиви мнения. 2. Който съдържа противоречия. А животът от ден на ден му изглеждаше по-грозен, безсмислен и противоречив. А. Гуляшки. Сложна и противоречива смесица от радост, смущение и ревност разчовърка сърцето му. Г. Караславов. Противоречив образ.
|