противорèчие мн. -я, ср. 1. Несъвпадане, несъответствие на мисли, чувства, думи, явления и под. Ирина въздъхна дълбоко и облекчено. Противоречията, които измъчваха неспирно душата ѝ, бяха изчезнали. Дим. Димов. И ясно се вижда, че единственият поминък, който не би бил в противоречие с тая могъща и дива природа, това е скотовъдството. Йовков. Исках дори да обърна внимание... и върху някои противоречия в нейните думи. Влайков. Вътрешни противоречия. Борба на противоречията. 2. Противоположност, несъвпадане, противопоставяне на интересите. Класови противоречия. Противоречие между града и селото. 3. Думи и дела, с които някой се противопоставя някому; несъгласие, противопоставяне. Послушни, както всякога, съветниците без никакво противоречие се съгласиха. Влайков. С тази реч той смяташе да пресече всяко негово желание за противоречие. Г. Караславов.
|