|
протѝчам1, -аш, несв.; протекà, протечèш, мин. св. протèкох, протèче, прич. мин. св. деят. протèкъл, -кла, -кло, мн. -кли, св., непрех. 1. За течност — започвам да тека, да се лея. Кръв потече от попуканите му устни. Вазов. Тя бутна с крак стомната, водата заклокочи и протече в краката му. К. Петканов. 2. За река, воден поток и под. — тека, движа се някъде, през някое място, или покрай нещо. Той се спря пред един широк двор със стари върби край вадата, що протичаше пред него. Вазов. Марица протича през Тракийската равнина. 3. За съд, покрив или друг повреден, пробит предмет — започвам да пропускам течност, влага и пр. А къщата вече се рушеше... През последните пролетни дъждове покривът протекъл. Дим. Талев. Обувките ми протекоха. 4. Прен. Преминавам, извършвам се, ставам. Дълго лежа Игнат по очи без да усеща никакво желание да мърда. Час или два бяха протекли така, той не можеше да си даде сметка. Кр. Велков. Събранията протичаха винаги с интерес и хората си излизаха обнадеждени. Кр. Григоров. Така протече работата от ранна пролет до приключване на жетвата. Болестта протича нормално.
протѝчам2. Вж. протичвам.
|