протòчвам, -аш, несв.; протòча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Държа изопнат напред или нагоре. Но зад вратата се чуха леки познати стъпки. Старецът проточи врат с раззината уста. Г. Караславов. Но в това време кучето пристъпи към него, проточило муцуна. Дим. Талев. 2. Оставям отпуснат надолу, оставям да виси. Стоян и сега нямаше ни бял косъм на главата, ала някак понатежа и наедря, проточи дълги руси мустаки. Дим. Талев. Проточил пояса си на кавга. Погов. 3. Удължавам, правя дълъг. Да знаеш само каква невеста е!... — Е — проточи лице бабата. — Чужди грехове може да плаща, не свои. Дим. Талев. 4. За нишка, връв и под. — простирам, опъвам, протягам. Проточиха въжета и простряха не до там изпрани гащички. Ал. Константинов. Подпоручикът беше проточил между пръстите си дълъг и светъл косъм от женска коса. Йовков. 5. Разпростирам на дължина, надлъж. А зад тях погледът ми се спира върху синееща се Стара планина, проточила мощна снага доде ми очи стигат. Влайков. Слънцето бе увиснало вече над хоризонта и далечната пъдарница проточваше сянка над полето. К. Константинов. 6. Забавям нарочно изпълнението на нещо; протакам. Проточихме много работата. || Трая прекалено дълго време. Проточвам заседание. 7. Пея или говоря бавно, провлечено, издавам провлечен звук. Стаята изведнъж се изпълни с непозната миризма... — Ай, колко хубаво миришеее! — проточи гласец Благой. Дим. Талев. Обади се куче, проточи лай и зави. К. Петканов. Донеси една по-дебела сопа и почвай... — А-а! — проточи глас пъдарят. — За бой мен не ме търси. М. Марчевски. проточвам се, проточа се страд.
|