протрѝвам, -аш, несв.; протрѝя, -ѝеш, мин. св. -ѝх, прич. мин. страд. протрѝт, св., прех. 1. С триене изтънявам, прокъсвам, повреждам нещо. Желязото протри въжето. || За плат, материя — правя да се изтърка, да изтънее, излинее от дълга употреба. Протрих си лактите на сакото. 2. Чрез триене наранявам леко; ожулвам. Желязото беше много тежко и го омаломощи. Изподра му ръцете и краката, протри зачервените места на китките му. А. Каралийчев. Протрил съм си врата. протривам се, протрия се страд.
|