протръбя̀вам, -аш, несв.; протръбя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. 1. За тръба, рог — започвам да свиря, да тръбя. Рог протръби на бърдото и глухо / отекна се далеко в пустошта. П. П. Славейков. Той махна с ръка и тръби протръбихa / и буйно литаври нататък забиха. П. П. Славейков. 2. Прех. Давам сигнал или известявам, съобщавам нещо, като свиря с тръба. Изведнъж аз съгледах през гъстия дим / как той грабна от ближний тръбата — / протръби настъпленье — и хвърли се пръв / гордо с голата сабя в ръката. П. П. Славейков. 3. Прен. Издавам силен гърлен звук, говоря много силно; проехтявам. Ала гласът на майстора сурово / сега към него протръби отново. Ем. п. Димитров.
|