протя̀гам, -аш, несв.; протèгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. протèгнат, св., прех. 1. Опъвам, издавам напред или нагоре; простирам. Докторът протегна изтръпналите си крака, изпъшка и стана. Елин Пелин. Огънят запращява и най-после пламва. Весело протягаме ръце към него. Влайков. Ден и нощ бръшлян посяга към тополина снага, / вейки гъвкави протяга / с умолителна тъга. Яворов. Животното протегна глава и сложи влажна муцуна на коляното на своя приятел. Елин Пелин. 2. Поставям нещо изопнато; простирам, опъвам. Протегнахме едно въже пряко пътя и препънахме коня му. Ст. Загорчинов. Все по-дълги сенки протягат студените здания. Смирненски. 3. Държа или подавам нещо с прострени напред ръце. След него припна плачуща жена, / протегнала в ръцете си дете. Смирненски. И, като бръкна в пазвата си, протегна на Елена с два пръста един тежък златен пръстен. Ст. Загорчинов. протягам се, протегна се страд. □ Протягам ръка (за нещо) — прося нещо, моля за нещо. Той, бедният, щял да остане на улицата и да протяга ръка като просяк за една коричка хляб. Св. Минков. Протягам ръка някому— а) Подавам някому ръка, обикн. за поздрав. — Ха добре дошъл сега, роднино, — каза и протегна Нанку ръка. Влайков. б) Помагам някому.
|