протя̀гам се, -аш се, несв.; протèгна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. 1. Изпъвам тялото си и неговите членове и ги разкършвам. От някъде излезе кучето, протегна се лениво. Елин Пелин. Протегна се лениво той в мекото си легло, прозина се няколко пъти по ред и, като постоя неподвижно още няколко минути, скочи и почна да се облича. Ц. Церковски. 2. Изопвам се, простирам се напред. Той почувства, че губи съзнание... Но тъкмо в тоя момент четири здрави ръце се протегнаха, хванаха го под раменете и го издърпаха. Ив. Мартинов. Гороломов бягаше насам-нататък, а десетина ръце се протягаха да го хванат. Йовков. || Стоя изопнат, изпънат; простирам се. Едрата му глава... сякаш едвам се държеше на тънкото, мършаво вратле, което се протягаше от широката везана яка на селската му кошуля. Дим Талев. Разбойникът вдигна послушно очите си и погледна един здрав ясенов клон, който се протягаше над Обрадовия двор. Ст. Загорчинов. || Лягам опънат, изтягам се. Там, скрит между сухия храсталак, той се протегна на гръб за да почива. Вазов. 3. Простирам се на голяма дължина; разстилам се. Опустелият път се протегнал пряко равнището, край се не вижда. П. Ю. Тодоров. И край престолния град, дето се протягаше като прашна лента дълъг път към Тракия, войски се тълпяха. Н. Райнов.
|