профучàвам, -аш, несв.; профучà, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. Минавам с голяма бързина, обикн. с фучене. Влакът с гръм профучава из скалистия пролом между могилата и Голо бърдо край мътните сега вълни на Струма, и излезе в една хубава долина. Вазов. Разнесе се гръм, куршум профуча над главата му. К. Петканов. Аз седях все там, пред землянката си, когато над мене профуча снаряд и удари петдесет крачки назад; последва втори, трети. Г. Райчев.
|