прохлàда, мн. няма, ж. 1. Приятен хлад; хладина. Пролетта беше дъждовна и от прозрачния въздух дъхаше свежест и прохлада. Величков. Сутрешната прохлада изчезваше и над ожънатите ниви се спущаше омарата на летния ден. Дим. Димов. 2. Хладен, тих приятен ветрец; полъх, лъх. Над узрелите житни поля трептеше синьо небе и пееха чучулиги, а от горите лъхаше прохлада и мирис на здравец. Дим. Димов. Ранната утрин беше тиха, ясна. До изгрев слънце беше още много рано и в потъналия в зеленина широк двор вееше лека, свежа прохлада. Дим. Ангелов. Вее утринна прохлада / в моето лице—/ аз съм млада, млaда, млада, / с огнено сърце. Багряна.
|