процвѝлвам, -аш, несв.; процвѝля, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Изведнъж започвам да цвиля или цвиля от време на време. Лудо прискачаха конете... — изведнъж така силно процвилиха, че разтърсиха яхъра. Ст. Ц. Даскалов. Жребец далеч процвили из ливади. П. П. Славейков.
|