процèпвам, -аш, несв.; прoцèпя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя цепнатина, процеп на нещо. Процепихме скалите. 2. За звук, глас — разнасям се рязко и силно през нещо; прорязвам. Изгърмяха и пушки, и екът им процепи страшно въздуха. Вазов. Той махна с ръка и тръби протръбиха / и буйно литаври нататък забиха; / простора процепи стохиляден клик. П. П. Славейков. Загледа се в Нона като луда, падна връз нея и отчаян сърцераздирателен писък процепи къщата. Йовков. процепвам се, процепя се страд. Скалата се е процепила.
|