прòчее нареч.-съюз. I. Заключат, съюз. 1. Въвежда изречение, което представя заключение от всичко казано преди; и така, следователно. Поздрав от Пловдив. Вчера дойдох тук да търся слънце, а найдох мъгла и дъжд, също и днес. Прочее, днес се връщам в София. Вазов. Прочее, между турската власт и революционното съзаклятие се почваше явен двубой. Яворов. Къде е тук престъплението? Къде?... Прочее, господа съдии, съдете и мислете! Елин Пелин. Работата не е уредена. Прочее трябва да замина. 2. В изречения за причина или заключение, като съюзът стои при тази част на изречението, която трябва да бъде подчертана, изтъкната; впрочем, и така. При това се боеше и за западните си области от опасния епирски деспот... Той прибърза, прочее, направо да свърже мирен договор с Тертера. Вазов. Ако решех да се повърна, щях да бъда принуден да преспя в някое полско село. Реших, прочее, да следвам разходката си и да пренощувам в някое балканско селце. Вазов. Бойчовият живот висеше на косъм, трябваше, прочее, по-скоро да му се извести за опасността и да му се даде средство да се спаси. Вазов. || При възглас, повик. Нека прочее и ние да последваме техния пример. Влайков. II. Като нареч. Наистина, впрочем. Няма, прочее, и не може да има място за какъвто и да било егоизъм. Има безкрайно широко поле само за благородното съревнование. Г. Караславов. Ще ви чакам до 10 часа в сладкарницата. До приятно виждане прочее. Вазов. Той дигна чашата и изпи остатъка от виното, дръпна се назад и се поклони непохватно: — Прочее, лека нощ и приятно забавление. Г. Караславов.
|