прочѝтам, -аш, несв.; прочетà, -èш, мин. св. прочèтох, прич. мин. св. деят. прочèл, св., прех. 1. Чета нещо докрай; изчитам. Драги синко Добре, плакала съм от радост, като прочетох писмото ти. Вазов. При училището имаше и читалище. Оттам той взимаше различни книжки и ги прочиташе. Влайков. Прочетох набързо ситните редове, но струваше ми се, че нищо не разбирам. Г. Райчев. 2. Произнасям, изнасям пред слушатели лекция, сказка, доклад и под. Прочитам доклад. Прочитам лекция. 3. Прен. Успявам да разбера, да отгатна чувства, желания, мисли. За първи път Мария прочете в погледа му вълнение, което изчезна бързо. Дим. Димов. Следния път ще я вземеш. Аз ще я нося — каза старецът, като прочете по лицето ми тъга. Ем. Станев. 4. Произнасям, изпявам молитва. Старият дядо поп Йован излиза из лявата врата на олтара, прочита Отче наш и започва да раздава нафора. Влайков. 5. Диал. Преброявам, изброявам. Делили са се два брата, / ... / делили ниви с синджири, / със прът ливади мерили, / ред по ред лозе прочели, / за нищо не се скарали. Ц. Церковски. Който прочете звездите и листата по дърветата, той и злото по света ще види колко е. Ст. Загорчинов. прочитам се, прочета се страд.
|