прочỳвам се, -аш се, несв.; прочỳя се, -ỳеш се, мин. св. прочỳх се, св., непрех. Ставам широкоизвестен, разнася се славата ми. Но прочу се най-много той с това, че никой не умееше да свири на кавал като него. Йовков. Оттогаз баща ми се прочу като пръв майстор в цялата околия. Кр. Григоров. Прочул се Пенчо войвода / във тая Мургаш планина / с триста душ млади юнаци. Нар. пес.
|