прочỳт, -а, -о, прил. Който има широка известност; славен, известен. Прочутата Асеновска столица гърмеше от звука на клепалата на многобройните си черкви и на камбаната на храма св. Възнесение. Вазов. Майка му нищо не каза, но отиде и обади на брата си, прочутия и богат чорбаджи Димчо. Йовков. Баща ѝ е човек богат, прочут и с име. Елин Пелин. Имало едно време прочут шегобиец. Мало и голямо говорело за неговите хитрини. Ран Босилек. България е прочута с минералните си води.
|