прошỳшвам, -аш, несв.; прошỳшна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. прошỳшнат, св., прех. Изговарям, казвам нещо, като шушна. Дърваринът дръпна Райко за ръкава и му прошушна нещо. Ст. Загорчинов. Изгубихме се! — прошушна тя безпокойно. Вазов. прошушвам се, прошушна се страд.
|