прошъ̀пвам, -аш, несв.; прошъ̀пна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. прошъ̀пнат, св., прех. Казвам нещо тихо; прошепвам. Върви, Момчиле, — прошъпна тя ниско, но твърдо. Ст. Загорчинов. прошъпвам се, прошъпна се страд.