прощàвам, -аш, несв.; простя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Преставам да държа сметка за вината, грешката, простъпката на някого. Той сам нямаше деца, радваше се на чуждите и прощаваше немирствата и пакостите им. Елин Пелин. Но ковачът не се сърдеше и тозчас прощаваше всичко. Йовков. || Само бъд. вр. и пов. При учтива молба за извинение — извинявай, не се сърди. Аз не съм длъжен да отговарям на всичките ви въпроси — каза той. — О, простете, ако ви отегчавам! Дим. Димов. Стайковица не я изпрати, като ѝ се извини: — Ще прощаваш, че няма да те изпратя до вратника. Точа баница на Стайко. К. Петканов. Тук е малко разхвърляно, но прощавайте. Вазов. Ох, лели, прощавай... не те познах! Елин Пелин. 2. Не искам вече да ми се плати дълг; опростявам. Дето имаш да даваш, не ти прощават. Йовков. Сто лева глоба... Хайде тоя път ти прощаваме. Йовков. 3. С отрицание — наказвам, отмъщавам. Богдане, да са ти златни ръцете! Тъй те искам, на турчин не прощавай! К. Петканов. Няма да им прости турчинът! Ще дойде силна потеря, ще бие, ще трепе, комитите ще търси. Дим. Талев 4. Непрех. Само пов. на несв. — възглас при раздяла; сбогом! Пак тогаз... майко, прощавай! / Ти, либе, не ме забравяй! / Дружина тръгва, oтива, / пътят е труден, но славен. Ботев. Горчива скръб сърца ни трови. — / Прощавай, роден край! Яворов. Той подаде ръка на сина си. — Сбогом, синко. Прощавай. Елин Пелин. прощавам се, простя се страд. □ Бог да прости! — израз за почит към покойник. Жените разнасят житото с писани божигробски лъжици и току викат: — Ηà — па кажете бог да прости! Елин Пелин. Мама, бог да я прости, отиде по реда си. Елин Пелин. Да прощаваш (разг.) — а) При споменаване нещо неприлично: с извинение. Вий познавате ли... бай Данка, оня сакатия, изсипания, да прощавате. Йовков. б) При несъгласие с нещо: извинявай! Не е така. Затова взимате на заем от съседите и го не връщате. — Да прощаваш, Доне, ама мисля, че сме го върнали. Елин Пелин. За бог да прости — а) За помен на умрял. Раздават жито за бог да прости. б) Даром. Няма да ти работя за бог да прости. Не му прощавам (разг.) — не оставам по-назад, не падам по-долу от някого.
|