прощàвам се, -аш се, несв.; простя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. 1. Вземам си сбогом с някого при раздяла. Войниците почнаха да се прощават... Сбогом сега... Сбогом, Цвето. Йовков. Простихме се наред с всичките си другари и всеки потегли набързо накъдето му беше пътят. З. Стоянов. 2. Разделям се с нещо, отказвам се от нещо. На 8 декември той се прощава с учителството и прескача отсам границата. Яворов. С търговията си той се прости завинаги, предаде на дядо Руси и таблата и вересиите си. Йовков. Тия вериги, тия войници, тая хилядна сган, всичко им казваше да се простят с всяка надежда. Величков. □ Прощавам се с живота (със светa)— умирам, свършвам живота си.
|