прощàване ср. Отгл. същ. от прощавам и от прощавам се. Е, довиждане в неделя? — каза му тя, като се ръкуваха за прощаване. Вазов. За тях няма милост, ни прощаване! Хр. Ясенов. И тъй — довечера си стойте в къщи! — каза той на прощаване. Вежинов.