проя̀ва ж. 1. За качество, явление — признак, белег, особеност, чрез които се проявява, показва нещо. Той лежеше като камък или дънер, без никаква проява на живот. Л Стоянов. Прояви на грип. 2. Действие, дела като израз на някакво качество, отношение, чувство и др. Обичам да срещам проявата на тая духовна мощ у българина. Вазов. Редът, другарството, най-простата човещина — всичко се удави и заличи в свирепата и груба проява на инстинкта. Йовков. Проява на великодушие. Проява на съзнание. Проява на ревност.
|