проявя̀вам се, -аш се, несв.; проявя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. 1. За свойства, качества и под. — показвам се, разкривам се, ставам явен. Болестта се проявява различно. Аз имах халюцинации, неправилно зрение. Л. Стоянов. Но у едни хора веселото разположение се проявява в истинско добродушие. Йовков. Сдържаното по-рано недоволство почна открито, да се проявява. Влайков. Енергията се проявява само чрез материята. 2. Изтъквам се, изпъквам с делата и качествата си пред другите. Из тяхната среда се проявяват забележителни таланти. Отделният бригадир не може да се откъсне от колектива, за да се проявява сам за себе си. Г. Караславов.
|