проясня̀вам, -аш, несв.; проясня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя да стане ясен, безоблачен, светъл. Гръм трясна, — небеса сега ще проясни / днес бурята, що се с години вече кани! П. П. Славейков. Дядо Недко изведнъж трепна, някакво вдъхновение проясни лицето му. Йовков. 2. За мисли, чувства, настроение — разведрявам, освежавам. Свежият нощен въздух бе прояснил мисълта ѝ. Дим. Димов. А черковните книги и библията... бяха прояснили душата му със света мъдрост. Елин Пелин. 3. Ставам светъл, спокоен, ведър; прояснявам се. Лицата на всички проясняват, очите блещят. Йовков. Лицето му прояснява и добива пак предишното си весело и безгрижно изражение. Йовков. прояснявам се, проясня се страд.
|